Лекарства, причиняващи еректилна дисфукция

Независимо към лечението на какъв тип проблем са насочени, общоизвестен факт е, че лекарствата имат странични ефекти. Затова и въпреки че въздействат положително върху определено състояние, много често те предизвикват и някаква форма на дискомфорт. Нежеланите странични ефекти биха могли да бъдат най-различни, като най-често срещаните са главоболие, мигрена, виене на свят.

Еректилната дисфункция по-рядко се посочва като въможна реакция на тялото, в израз на непоносимост или несъвместимост с конкретен медикамент. Въпреки това, не са малко на брой случаите, в които лекарства, които не очакваме на повлияят на мъжката потентност, оказват своята негативна роля тъкмо върху нея.

От какво зависи нормалната еректилна функция?

Когато мъжът се намира във възбудено състояние, кавернозните тела на пениса се отпускат и в тях навлиза кръв. Структурата им е такава, че им позволява да задържат кръвта в своите кухини. С повишаването на вътрешното налягане в кавернозните тела, обемът на пениса нараства, той се втвърдява и мъжът достига до ерекция. След достигане до оргазъм и еякулация, се наблюдава много бърз отток на навлязлата в кавернозните тела кръв обратно към венозната система. Гладките мускули, които се намират между кухините на кавернозните тела, се съкращават и задържаната в тях кръв също се оттича. По този начин, пенисът отново достига до невъзбудено състояние.

Както става ясно от проследяването на нормалната еректилна функция, мъжката ерекция е зависима от множество различни фактори:

• Съдови фактори, тъй като притока на достатъчно количество кръв е от есенциално значение за достигането на ерекция;
• Неврологични фактори, тъй като нервните импулси от мозъка направляват правилното функциониране на половата система;
• Хормонални фактори, тъй като е изключително важно нивата на тестостерон и инсулин в мъжкото тяло да са в норма, за успешно достигане до ерекция;
• Метаболитни фактори, тъй като здравословният метаболизъм и нормалният обмен на веществата в организма допринасят за нормалното кръвообращение и общо здраве;
• Психични фактори, тъй като здравето на нервната система и психичното здраве е в основата на правилното функциониране на тялото въобще, включително и на половата система.

Всички те се намират в постоянно взаимодействие помежду си. Затова евентуално нарушение дори в една от тези групи фактори би могла да доведе до нарушения в еректилната функция и импотентност.

Значението на азотния оксид за нормалната еректилна функция

Азотният оксид е вещество, което повишава притока на кръв в организма, включително и що се отнася до кавернозните тела на пениса при мъжа. Основният начин, по който азотният оксид се образува в тялото, е чрез аминокиселината Аргинин. Обичайно, Аргининът се съдържа в храните, богати на протеини, но може да се приема и под формата на хранителна добавка. В допълнение, той има важна роля за синтеза на белтъчини, ензими и хормони. Освен това, той подпомага понижаването на кръвното налягане при хора със сърдечно-съдови проблеми.

Интересен факт е, че средно след достигането до 50-годишна възраст, синтезът на Аргинин в организма силно намалява и дори се преустановява. Съвсем логично, това се отразява и на синтеза на азотен оксид в тялото. Тъкмо поради тази причина, освен посредством Аргинин, азотен оксид може да се произвежда и от комбинацията от нитрати и нитрити, които приемаме чрез храните от растителен произход. Нарушаването на метаболизма и синтеза на азотен оксид в организма би могла да доведе до еректилна дисфункция.

Следователно, ако трябва да обобщим процесите при нормална еректилна функция:

• При сексуална стимулация, нервните импулси от мозъка предизвикват освобождаване на азотен оксид в пениса. Той се освобождава в гладко-мускулните клетки.
• Оттам, азотният оксид активира действието на ензима гуанилат циклаза. Той, от своя страна, започва да синтезира цикличен гуанозин монофосфат (цГМФ).
• Обилната концентрация на цГМФ води до секреция на калциеви йони от клетките, които водят до отпускането на гладката мускулатура.
• В резултат от отпускането на кавернозните тела на пениса, артериите се разширяват и през тях навлиза увеличен приток на кръв. Благодарение на тази кръв, пенисът увеличава своя обем, втвърдява се и ерекцията е на лице.
• След достигане до оргазъм и еякулация, започва действието на ензима фосфодиестераза тип 5 (PDE5). Негова задача е да намали нивата на цГМФ, благодарение на което кръвта се оттича от кавернозните тела на пениса и той отново се връща към невъзбудено състояние.

PDE-5 инхибитори

Пероралните инхибитори на фосфодиестераза тип 5 (PDE5) се използват за лечение на състоянието еректилна дисфункция. Най-често, това са медикаментите Силденафил (Виагра), Тадалафил и Варденафил. Те предотвратяват понижаването на нивата на цГМФ и поддържат наличието на обилно количество кръв в кавернозните тела на пениса. По този начин, подпомагат настъпването на по-продължителна ерекция.

Основни причини за възникване на еректилна дисфункция

Настъпването на ерекцията при мъжа се свързва с появата на сексуална възбуда. Това е състоянието, което провокира отпускането на мускулните влакна в областта на тестисите и нахлуването на артериална кръв, която ги изпълва. В резултат, пенисът променя своя обем и ерекцията е налице. Разбира се, ролята на хормона тестостерон също играе важна роля за упражняването на еректилната функция.

Тъй като тези процеси се случват вътре в мъжкото тяло, на пръв поглед, не би трябвало да е възможно външни фактори да им противодействат. Това обаче не е точно така – или поне не във всички случаи. Ето и кои са основните причини за възникване на мъжка импотентност, разгледани по-подробно.

Психогенни фактори

Начинът на живот има огромно влияние върху здравето както на мъжа, така и на жената. Освен вредните навици и начинът на хранене, от значение е и степента на натоварване във всекидневието. Възможно е прекомерните нива на ежедневен стрес, депресия или тревожност да се отразят на мъжката потентност и да направят невъзможно достигането до ерекция. Това са някои от т. нар. психогенни фактори, водещи до еректилна дисфункция. Тяхното значение доказва, че еректилната функция при мъжа зависи колкото от добрата физическа форма, толкова и от емоционалното състояние в конкретния момент.

Най-големият негатив, що се отнася до психогенните фактори и еректилната функция, е, че те оставят следа в мъжкото съзнание. Когато веднъж мъжът е срещнал пречки в достигането до ерекция, а в същото време се намира под влиянието на стрес и умора, е много възможно еректилната дисфункция отново да се прояви.

Хормонални фактори

Хормоналните фактори, водещи до еректилна дисфункция, са тясно свързани с функционирането на ендокринната система. Тя е отговорна за производството на хормони, регулиращи настроението, метаболизма, потентността и сексуалната функция. Когато поради една или друга причина ендокринните процеси, които обичайно протичат в тялото, бъдат нарушени, е възможно да се достигне до състояние на еректилна дисфункция.

Хормоните, които в най-голяма степен оказват влияние върху мъжката потентност, са тестостерон и инсулин.

• Тестостеронът е основният хормон, от който зависи нормалната еректилна функция. Евентуално нарушение в здравословните количества, в които се произвежда той, биха могли да се обяснят с нарушено функциониране на щитовидната жлеза, но не само.
• Инсулинът е един от основните регулатори на обмена на веществата в тялото. Той спомага за транспортирането на глюкозата и превръщането ѝ в енергия. Пример за отклонение от здравословния синтез на инсулин в организма е състоянието Диабет, което е познато още като ендокринно заболяване.

Неврологични фактори

Нервната система е пряко свързана с мозъка, който изпраща импулси, стимулиращи действието на половата система. В този ред на мисли, всяко отклонение от здравословното състояние на нервната система при мъжа би могло да довете до импотентност. Това ще означава едновременно нарушение в настъпването на ерекция и сексуалната функция.

Освен по-леките отклонения на нервната система, има и някои по-сериозни заболявания, които също биха могли да рефлектират върху мъжкото сексуално здраве. Такива са болестта на Алцхаймер, Паркинсон, Множествената склероза, някои онкологични заболявания и Епилепсия на темпоралния лоб. Обърнете внимание, че в някои случаи дори прекарани операции на простатата биха могли да засегнат нервите и нервните окончания. В тези случаи, също биха могли да възникнат нарушения на еректилната функция.

Проблеми в сърдечно-съдовата система

В някои случаи, в резултат от нарушената способност на сърцето да изпомпва правилно кръвта, е възможно да се достигне до състояние на мъжка импотентност. Най-често, това се случва при хора със сърдечни заболявания. Пример за такова е Атеросклерозата – хронично заболяване, което причинява запушване на кръвоносните съдове и удебеляване и втвърдяване на техните стени. В резултат, новоизпомпаната кръв не може да навлезе в кръвообращението, а в артериите се натрупват отложени мастни вещества. Други рискове фактори, които е възможно да причинят еректилна дисфункция, са хипертонията и високите нива на холестерол в тялото. 

Прием на медикаменти

На първо място, бихме искали да Ви успокоим, че не всички медикаменти биха могли да доведат до еректилна дисфункция. Затова и медикаментозното лечение на мъжката импотентност е често назначавано. Тук ще включим само онези, които изрично посочват състоянието като нежелан страничен ефект. Изследванията на специалистите сочат, че процентът на мъжете, при които импотентност е възникнала в резултат от прием на лекарства е относително малък. Въпреки това, нямаме основание да омаловажаваме проблема, а по-скоро фактът, че все пак е налице ни амбицира да потърсим повече информация по темата и да Ви я представим.

Сред медикаментите, които биха могли да увредят нормалната еректилна функция, като страничен ефект от своето предписание, са:

• Алфа-блокери
• Бета-блокери
• Медикаменти, увеличаващи производството на урина (Диуретици)
• Медикаменти за лечение на онкологични заболявания
• Селективни инхибитори и антидепресанти
• Синтетични хормони (Тестостерон).

Лекарства, причиняващи еректилна дисфункция

Нека разгледаме по-подробно и в детайли всички групи медикаменти, които е възможно да въздействат негативно върху мъжката потентност, по един или друг начин.

Алфа-блокери

Основните задачи на алфа-блокерите са две – да противодействат на високото кръвно налягане и на уголемяването на простата. В някои случаи, те се изписват под формата на самостоятелна терапия, а в други – в комбинация с други медикаменти със сходно действие. Те са познати още като алфа-адренолитици. В първия случай, алфа-блокерите биха могли да имат множество негативни ефекти върху сексуалната функция:

• Понижаване на либидото
• Понижаване на качеството на еякулаторния обем
• Абнормална или ретроградна еякулация
• Невъзможност за достигане до еякулация
• Невъзможност за достигане до оргазъм
• Приапизъм.

От друга страна, когато алфа-блокерите се използват за лечение на състоянието уголемяване на простатата, по-рядко имат негативен ефект върху еректилната функция. Основната им задача е да отпуснат мускулите, намиращи се на изхода на пикочния мехур. Когато това се случи обаче спермата успешно навлиза в пикочния мехур (ретроградна еякулация). Това явление е временно, но често е налице през целия период на приема на алфа-блокерите. След преустановяване на приема на алфа-блокери, нормалното спермоотделяне би следвало да се възстанови и спермата да спре да влиза в пикочния мехур, а да започне да се изхвърля навън.

5-алфа редуктазните инхибитори

Друга група медикаменти, които понякога се използват за лечение на уголемяването на простатата, са 5-алфа редуктазните инхибитори. Характерното за тях е, че притежават хормонален механизъм на действие. Това е и причината да понижават нивата на тестостерон в тялото. Особено при по-възрастните мъже обаче, е възможно да доведат до нарушение на еректилната функция и импотентност.

Бета-блокери

Бета-блокерите спомагат за понижаването на високото кръвно налягане. Тяхното действие включва блокирането на определени рецептори в нервната система. Това са онези рецептори, които обикновено се повлияват от приема на химикали, като например Епинефрин. Той свива кръвоносните съдове и стимулира по-силното изпомпване на кръв.

Редица проучвания обаче доказват, че бета-блокерите биха могли да попречат на нормалното функциониране на онази част от нервната система, която изпраща импулси към половата система. По този начин, е възможно да се достигне до състояние на импотентност при мъжа. Други специалисти пък твърдят, че неуспешното достигане до ерекция е чисто психологически проблем, причина за който е общото недотам здраво състояние на мъжа.

Диуретици

Диуретиците са други медикаменти, предписвани при високо кръвно налягане , които биха могли да допринесат за достигане до състоянието еректилна дисфункция. Те стимулират по-честото уриниране. По този начин обаче в тялото остава налична по-малко течност, което би могло да намали прекомерно кръвното налягане. Диуретиците отпускат мускулите в кръвоносната система. Това би могло да понижи кръвния поток към пениса, необходим за запълване на кухините между кавернозните тела на пениса и настъпването на ерекция. В допълнение, диуретиците е възможно да понижат нивата на цинк в организма. Неговата роля е ключова за формирането на половия хормон тестостерон.

Други медикаменти за високо кръвно налягане, които биха могли да причинят еректилна дисфункция са Блокерите на калциевите канали и Инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE). Възможно е те да са също толкова ефективни за понижаването на високото кръвно налягане, колкото и бета блокерите. Те понижават кръвното налягане, като ограничават количеството калций, което достига до сърцето и артериалните клетъчни стени. Калцият стимулира по-силното свиване на сърцето. Когато обаче притокът на калций е ограничен, сърдечните контракции не са толкова силни при всеки удар. В резултат, кръвоносните съдове не са в състояние да се отпуснат и кръвното налягане се понижава (подобно на диуретиците). Някои проучвания показват, че е възможно и те да въздействат негативно върху нормалната еректилна функция.

Медикаменти за лечение на онкологични заболявания

Лечението на онкологични заболявания е възможно да повлияе нормалната сексуална функция – пряко или косвено. Директните ефекти най-често настъпват в резултат от лечение, засягащо половите органи или половите хормони. Важно е да обърнете внимание, че не при всеки тези странични ефекти ще намерят проява и не при всекиго.

Химиотерапия

Обикновено, химиотерапията не води до еректилна дисфункция. Въпреки това, е възможно да предизвика временни странични ефекти, като умора, които да доведат до понежено либидо. В резултат от проведена химиотерапия, е възможно да се намали броят на кръвните клетки в кръвта. По този начин, се повишава рискът от поява на инфекция.

По-рядко, някои медикаменти, използвани по време на химиотерапията биха могли да засегнат нервите, предаващи нервни импулси до мъжката полова система. Това са случаите, в които със сигурност настъпва еректилна дисфункция. В най-голяма степен, такова е въздействието на Винкристин, а, понякога – и на Цисплатин и Доксорубицин. Ако мъжката потентност бъде засегната, най-често това състояние е само временно, до края на химиотерапията. Няколко седмици след това, нормалната еректилна функция би трябвало да се възстанови.

В други случаи, е възможно химиотерапията да предизвика спад в нивата на тестостерон в организма. Това състояние е налице по-често при мъже, които са третирани с твърде интензивна химиотерапия. Въпреки това, дори при тях хормоналните нива обикновено се уравновесяват няколко седмици след приключване на химиотерапията.

Селективни инхибитори и антидепресанти

Селективните инхибитори на реабсорбацията на серотонин често се обозначават със съкращението на английското им наименование – SSRI. Те са предназначение за лечение на депресия, психични и поведенчески разстройства. Както подсказва и наименованието им, въздействат върху невротрансмитера серотонин, познат още като хормон на щастието. Серотонинът е отговорен за емоционалното и психичното здраве. Инхиторите се наричат селективни, тъй като избирателно повлияват нивата на серотонин, но не и на останалите невротрансмитери в тялото. Те повишават извънклетъчното ниво на серотонин, като стимулират обратното му поемане (реабсорбация) от пресинаптичния (предаващ) неврон. Антидепресантите са най-добре познатите и често предписвани селективни инхибитори за реабсорбацията на серотонин.

Въпреки доказаното действие на селективните инхибитори в хода на лечение на депресия, психични и поведенчески разстройства, те имат и редица странични ефекти. Сред тях е и еректилната дисфункция при мъжете. Някои от най-често предписваните SSRI са:

• Циталопрам
• Пароксетин
• Сертралин
• Флувоксамин
• Флуоксетин
• Есциталопрам
• Вортиоксетин (Бринтеликс).

Разбира се, изборът на най-подходящите антидепресанти за всеки индивидуален случай трябва да се преценява след обстоен преглед и консултация с достатъчно компетентен специалист. Имайки предвид сериозното действие на всички селективни инхибитори и множеството възможни странични ефекти, които далеч не са за подценяване, в никакъв случай не Ви препоръчваме самолечение.

Нежелани странични реакции

Възможните странични ефекти на селективните инхибитори и, по-конкретно на голямата група антидепресанти, включват:

• Понижено либидо (средно при около 20% от мъжете)
• Трудно достигане до ерекция
• Невъзможност за задържане на ерекцията
• Трудно или невъзможно достигане до оргазъм (средно при около 30-40% от мъжете)
• Еректилна дисфункция (средно при около 10% от мъжете).

Всички тези симптоми се задълбочават с напредването на възрастта на мъжа. Някои изследвания сочат, че при средно 35 до 50% от мъжете, страдащи от депресия, лекувани с антидепресанти, е налице негативно влияние върху тяхната потентност, макар и в различна степен. Много от селективните инхибитори причиняват покачване в нивата на хормона пролактин. Той, от своя страна, е възможно да направи по-трудно достигането до оргазъм при мъжете и е свързан с посткоитална сънливост. Някои изследвания, извършени върху животни, показват понижени нива на тестостерон, които допълнително понижават либидото.

В някои случаи, тези странични ефекти е възможно да отминат с времето, но понякога се превръщат в траен проблем. Затова и ако забележите някакъв проблем, не се колебайте да се посъветвате със своя лекар. Възможно е да се наложи да преустановите приема на антидепресантите, да промените дозировката на ежедневен прием или да приемате лекарства/ билкови хранителни добавки за лечение на еректилна дисфункция.

Синтетични хормони (Тестостерон)

Тестостеронът има пряко влияние върху няколко органа в мъжкото тяло, но въздейства в особена степен на еректилната тъкан. Механизмът на ефектите от дефицита на тестостерон върху еректилната функция и резултатите от тестостерон заместителна терапия подлежат на изследване от множество учени през годините. Тестостеронът влияе на производството на азотен оксид от тялото, както и на присъствието на PDE5 в кавернозните тела по молекулярните пътища. Той регулира както свиването, така и отпускането на гладката мускулатура и поддържа общата структура на кавернозните тела. Дефицитът на тестостерон в мъжкото тяло е свързан с неврологичните заболявания, в резултат от които е възможно да се достигне до състояние на еректилна дисфункция.

Дефицит на тестостерон в мъжкото тяло би могъл да е налице в резултат от някакво заболяване или увреждане на хипофизната жлеза, хипоталамуса или теститите, варикоцеле, дефицит на гонадотропин-освобождаващ хормон или цинк, химио- или лъчетерапия и др. Ниските нива на тестостерон при мъжа е възможно да са породени и от Диабет, високо кръвно налягане, наднормено телесно тегло или загуба на костна маса. В резултат от недостига на този основвен за мъжкото тяло хормон, е възможно да се увреди и нормалната еректилна функция чрез:

• Намаляване на сексуалното желание
• Понижаване на броя спонтанно настъпили еренкции.

Андропауза

В допълнение, синтезирането на тестостерон от организма също започва постепенно да намалява, с напредване на възрастта. Този процес се задейства по-активно след 50-годишна възраст и навлизането на мъжа в Андропауза. Най-често прилаганото лечение на дефицита на тестостерон, предписвано от специалистите, е тестостерон заместителна терапия. Назначаването ѝ е задължително да бъде консултирано и обсъдено в детайли с медицински специалист. Погрижете се да се информирате в детайли както за начина, по който терапията въздейства на тялото за повишаване на нивата на хормона, така и за множеството странични ефекти.

По време на лечението, лекуващият Ви лекар – андролог е необходимо да проследява редовно нивата на андрогените, за да установи дали провежданата терапия дава добър резултат. При мъже, на 40-годишна възраст и нагоре, тестостерон заместителната терапия не бива да бъде назначавана за продължителен период от време. Причината е, че ракът на простатата е хормонално зависимо състояние и не бива да се рискува високото ниво на тестостерон да доведе до заболяването. Като алтернативен вариант на тестостерон заместителната терапия е възможно да се приемат хранителни добавки на основата на Бабини зъби (Tribulus Terrestris).

В заключение…

Много на брой са причините за възникване на еректилна дисфункция, а част от тях се оказват нежелани странични ефекти от приема на медикаменти, насочени към лечение на други състояния. Затова Ви съветваме винаги да се осведомявате за шансовете от настъпване на странични ефекти, в резултат от приема на лекарства. Не забравяйте, че лечението на еректилна дисфункция е възможно да се осъществи и чрез прибягването до хранителни добавки и други натурални средства, които ще Ви предпазят от вредни допълнителни влияния върху организма.

Сред билките, които подпомагат мъжката потентност, са Бабини зъби, Мака, Епимедиум, Гинко Билоба и др. Те съдействат за повишаване на нивата на тестостерон в тялото. В комбинация с балансиран прием на витамини и антиоксиданти, е много вероятно да подобрите и притока на кръв към пениса. Въпреки че лековитите дарове на природата не изискват лекарска рецепта преди да пристъпите към техния прием, допълнителното експертно мнение и консултация със сигурност ще Ви бъде от полза. Не забравяйте, че активният начин на живот, движението и здравословното хранене също оказват значение за подобряване на сексуалния живот и еректилната функция.