Медикаментозно лечение на еректилна дисфункция

Системната неспособност на мъжа да получи и впоследствие да задържи своята ерекция, наричаме еректилна дисфункция. Проблемът, плашещ всеки мъж, се среща още под термина импотентност. В даден момент от живота си всеки мъж изпитва подобни затруднения и поради тази причина, те не винаги са повод за безпокойство.

За да настъпи ерекция е необходимо на лице да са няколко фактора – здрави артерии, гладки мускули на кавернозните тела, нормални нива на азотен оксид в пениса и здрава нервна система. Освен това нейното възникване и задържане зависи и от някои психогенни фактори, както и от балансираните хормонални нива в мъжкото тяло. В случай, че някои от тези условия са нарушени е възможно да настъпи еректилна дисфункция.

Основните причини за възникването на нарушения в ерекцията, могат да се разделят на психогенни и органични. За психогенно причинена еректилна дисфункция, можем да говорим в случаите, в които сутрешните и нощните ерекции са налице. Факторите, на които се дължи тя, могат да бъдат:

• Неприятен сексуален опит в миналото;
• Загуба на самочувствие;
• Наличие на хроничен стрес;
• Проблеми с партньорката;
• Депресия и тревожност;
• Липса на сексуални познания;
• Минало сексуално насилие или сексуални проблеми и др.

Въпреки наличието на един или повече от гореизоброените фактори, психогенната еректилна дисфункция е напълно преодолимо и лечимо състояние. Обикновено това се случва посредством психотерапия, водена от специалист по сексология. Много често, за да бъде още по-успешна терапията, в нея участва и партньорката.

Лечение на органична еректилна дисфункция

За лечението на органична еректилна дисфункция съществуват няколко основни метода, като най-застъпеният сред тях е медикаментозното лечение. За да бъде приложен най-подходящият метод за третиране, на първо място трябва да бъде установена точната причина за възникване на еректилната дисфункция. В голяма част от случаите, лечението на състоянието е напълно възможно.

Много често нарушенията в ерекцията се проявяват като симптом на някое заболяване. Поради тази причина е необходимо да бъде установена етиологията на състоянието и причината за възникването му. Заболяванията, които могат да нарушат еректилната функция са:

• Диабет (тип 1 и тип 2);
• Сърдечно-съдови заболявания;
• Неврогенни състояния;
• Хормонални проблеми.

Сред мъжете, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, най-често засегнатите от еректилни нарушения, са тези, страдащи от хипертония (около 30%). Неврогенните състояния, предизвикващи проблеми с ерекцията, са множествена склероза, болест на Паркинсон, инсулт или някои гръбначни травми и изкривявания. Хормоналните проблеми пък, обикновено са свързани с нивата на най-важния мъжки хормон – тестостерон. Понякога обаче, затрудненото постигане не ерекция е възможно да настъпи и при нарушения във функцията на щитовидната жлеза.

В зависимост от причината за възникване на еректилна дисфункция, лечението ѝ би могло да бъде:

• Медикаментозно лечение;
• Оперативно лечение;
• Вакуум терапия;
• Посредством натурални средства и хранителни добавки.

Медикаменти за лечение на еректилна дисфункция

Медикаментите, които най-често биват предписвани за лечение на еректилна дисфункция и импотентност са:

• Инхибитори на фосфодиестераза тип 5 (PDE5)
• Заместваща терапия с тестостерон
• Интракавернозни инжекции
• Интрауретални супозитории

Най-широко разпространените и сред най-предпочитаните от лекарите са добре познатите инхибитори на фосфодиестраза тип 5 (PDE5).

Инхибитори на фосфодиестраза тип 5 (PDE5)

Този тип медикаменти временно увеличават притока на кръв към пениса и поради тази причина е добре да се приемат преди полов акт. Най-добре познатият инхибитор тип 5 е Виагра (силдехафил). Наред с тадафилисът (Циалис), аванафилът (Спедра) и варденафилът (Левитра), лекарството е сред най-ефективните средства за лечение на еректилна дисфункция. През последните 15 години всички те се превръщат в най-широко разпространената терапия за повечето мъже, страдащи от еректилна дисфункция.

Фосфодиестераза 5 (PDE5) е основният ензим, хидролизиращ цикличния гуанозинмонофосфат (цГМФ) в каветнозните тела, чиито мускулни влакна се отпускат при сексуална възбуда. Това отпускане води до по-лесното им запълване с артериална кръв, а то от своя страна – до промяна в обема на пениса и настъпването на ерекция. Също така, цГМФ е важен регулатор на азотния оксид, който играе основна роля в отпускането на кръвоносните съдове и тяхното нормално функциониране.

Действие на инхибиторите на фосфодиестраза тип 5

Действието на инхибиторите на фосфодиестраза тип 5 се изразява в блокиране на ензима, който разгражда цГМФ. Това води до релаксация на гладката мускулатура в кавернозните тела, повишаване на кръвопотока към пениса и, съответно – настъпването на ерекция. Поради тази причина, степента на ефективност на този тип лекарствени средства възлиза на 60-70%.

Инхибиторите на PDE5 са лекарствени средства за перорално приложение, като някои от тях имат по-кратко действие (4-8 часа), а при други въздействието върху организма може да бъде в рамките на 2-3 дни. Изборът зависи от активността и индивидуалните нужди на пациента.

Силденафилът, например, притежава действие, продължаващо в рамките на 8 часа. Същото действие притежават и медикаментите варденафил и аванафил. По-дългосрочен ефект, с действие до 36 часа, има тедалафила. Той е подходящ за по-дългосрочно лечение на еректилна дисфункция.

Ефективността на силденафил, варденафил и тадалафил е определено в много клинични проучвания при голям брой мъже с еректилна дисфункция с различна етиология, в т.ч. и психогенна. При пациенти с диабет, сърдечно-съдови заболявания или увреждане на гръбначния мозък, медикаментите също имат положителен ефект и способстват за възникването на ерекция.

Относно времето им за действие е важно да знаем, че обикновено то е между 30 и 60 минути. Най-добре е таблетката да се приема на гладно, тъй като храната би могла да ѝ противодейства. Не е препоръчителна употребата на повече от една таблетка на 24 часа.

Въпреки безотказното действие на инхибиторите на PDE5, при употребата им са възможни някои нежелани реакции, като гадене, повръщане, мускулни болки, проблеми с храносмилането и др. Съществуват и пациенти, за които приемът на този тип лекарствени средства не е подходящ. Това са мъжете с ниско кръвно налягане, наскоро преживян инсулт или инфаркт, както и тези с нестабилна стенокардия.

Тестостерон-заместителна терапия

Този тип терапия е подходящ за мъже, при които е установен хормонален дисбаланс, най-често при по-възрастни мъже в период на андропауза. В този период, подобно на менопаузата при жените, мъжете изпитват известен дискомфорт, обуславящ се в липса на енергия, загуба на либидо, затруднено получаване на ерекция, загуба на мускулна маса и др. Това е напълно естествен процес, по време на който нивата на свободния тестостерон прогресивно намаляват (смята се, че след 30-годишна възраст, той намалява с около 10% на всеки 10 години).

Също както жените с хормонален дисбаланс, мъжете със занижени нива на тестостерон, могат да прибегнат до хормоно-заместителна терапия. При мъже над 40-годишна възраст обаче, е изключително важно да бъдат направени някои прегледи и изследвания, преди предписването ѝ. Това е необходимо, за да се изключат някои възможни заболявания. Прегледите, които е наложително да бъдат направени са:

• Преглед на простата;
• Преглед на гърдите;
• Кръвен тест за нивата на PSA (специфичен простатен антиген).

Хормоно-заместителната терапия крие известни рискове за здравословното състояние и поради тази причина изисква редовни профилактични прегледи на простатната жлеза. Всички тези фактори, изискват подробен преглед от специалист преди предписването на такъв вид терапия.

Продуктите с тестостерон не бива да бъдат употребявани от мъже, при които са открити някакви усложнения или има опасения за такива!

Според д-р Георги Лазаров, специалист уролог-андролог, „хормоналните препарати при мъжете са нож с две остриета“. При по-млади мъже, при които е установен дефект в производството на тестостерон, употребата на хормоно-заместителна терапия е оправдано. При мъже над 40-годишна възраст обаче, хормоналните препарати трябва да се приемат за много по-кратък период от време.

При такъв тип терапия обикновено се изписва голем комплекс от различни фитоестрогени, основният сред които е Tрибулус терестрис, познат още като Бабини зъби. На пазара билката може да бъде открита в различна форма и в комбинация с други познати натурални съставки.

Интракавернозни инжекции

Интракевернозните инжекции са подходящи за мъже, при пероралните медикаменти нямат ефект или не бива да бъдат приемани. С този вид медикаментозни лечение, се постига до около 85% успеваемост. Това е първият метод за лечение на еректилна дисфункция, приложен за първи път преди 20 години.

Интракеврнозните инжекции се прилагат директно върху тялото, инжектирайки в пениса кавернозни тела. По този начин мъжът постига и задържа ерекцията си. Най-ефективната монотерапия за такъв тип лечение на импотентност, е с Алпростадил или простагландин Е1. Една от основните функции на простагландините е да регулират отпускането и свиването на гладката мускулатура. В резултат на тяхното действие гладката мускулатура в кръвоносните съдове на пениса се разширява и допуска нахлуването на артериална кръв. Най-ефикасно е действието на дози от 5-40μg.

При терапия с интракавернозни инжекции, ерекцията настъпва 5-15 минути след приложението им и продължава съобразно инжектираната доза. За да бъде усвоен най-точния процес на употреба и инжектиране, е добре пациентът и неговата партньорка, да преминат през кратко обучение, проведено от медицинско лице. Според някои специалисти, използването на автоматичен пистолет намалява страха от инжектиране и опростява техниката на прилагане.

Въпреки че ефективността от употребата на интракавернозни инжекции е над 70%, а удовлетвореността е около 90%, голяма част от пациентите се отказват от този еид терапия, още през първите няколко месеца. Причините обикновено са някои нежелани реакции и усложнения, които могат да настъпят:

• Болки в пениса (при около 50% от пациентите);
• Продължителни ерекции (при около 5% от пациентите);
• Приапизъм – състояние на постоянна ерекция (при 1% от пациентите);
• Фиброза – повишено нарастване на съединителната тъкан (при 2% от пациентите). При проява на това състояние, лечението трябва да бъде преустановено.

Интракавернозните инжекции са напълно противопоказни при мъже, страдащи от алергия към някоя от съставките, както и при мъже с проблеми и нарушения в кръвосъсирването.

Интрауретални супозитории

Интрауреталната фармакотерапия представлява лечение от втора линия, познато като алтернатива на интракавернозните инжекции и предпочитано от пациенти, желаещи по-малко инвазивен метод за лечение.

Интрауреталните супозитории представляват свещи или меки капсули,  съдържащи простагландин Е1. Те се поставят директно в уретрата преди полов акт. Резорбирайки се, веществото попада в кръвния поток и предизвиква ерекция. Между уретрата и кавернозните тела на пениса, съществуват „васкуларни шънтове“, които улесняват трансфера на медикамента.

Едно от най-важните условия при употребата на такъв тип медикаментозно лечение, е мъжът да е в изправено положение в рамките на 30-тина минути, докато лекарството започне да действа. Поставена в основата на пениса, еластична лента, би могла да спомогне за поддържането на ерекцията по-дълго време.

Въпреки, че клиничният успех на този интрауреталните супозитории, е значително по-нисък от този на интракавернозните инжекции, около 70% от пациентите се чувстват удовлетворени от лечението.

Подобно на останалите методи за лечение на еректилна дисфункция, при този също е възможно да настъпят някои нежелани рекации. Те биха могли да бъдат болка в пениса и тестисите, замайване и хипотенезия. В около 5% от случаите е възможно да настъпи уретално кървене, дължащо се на начина на приложение на интрауреталните супозитории. В някои случаи е възможно да възникне вагинален сърбеж у партньорката.

Алтернативни средства за лечение на еректилна дисфункция

Медикаментозното лечение на еректилна дисфункция не винаги е сред предпочитаните методи за терапия на състоянието. При някои пациенти дори е противопоказно. В тези случаи, мъжът би могъл да прибегне до някои алтернативни средства за подобряване на състоянието си.

Вакуум терапията например, е сравнително нов метод за лечение на импотентност. Вакуум помпата създава вакуум и отрицателно налягане в пениса и това води до изпълването му с кръв. За да бъде задържана ерекцията, е необходимо в основата на половия член да бъде поставен еластичен стягащ пръстен.

Ерекцията, предизвикана по този начин е много близка до нормалната и е достатъчна за осъществяване на полов акт. Ефективността на вакуум терапията достига до 90%, а методът е подходящ и за мъже, претърпели радикална простатектомия. Някои изследвания доказват, че следоперативната употреба на вакуум система, подпомага по-бързото възстановяване и възвръщане на сексуална активност.

Хранителни добавки и естествените натурални средства също са алтернатива за подобряване на еректилната функция, особено при мъже които не желаят или не могат да приемат медикаменти. Сред билките, които подпомагат мъжката потентност са Бабини зъби, Епимедиум, Тонгкат али, Корейски женшен и мака.

Всяка една от тях притежава доказани в древната традиционна медицина, действия, подобряващи мъжката сексуалана функция и повишаваща неговото либидо. Най-добре познатата билка Бабини зъби, например притежава способността да освобождава азотен оксид. По този начин употребата ѝ води до настъпването на ерекция. Всяка една от изброените билки може да бъде намерена под различна форма и да се приема както самостоятелно, така и в комбинация с останалите.

Не на последно място, ще споменем, че начинът на живот оказва голямо влияние както върху цялостното благосъстояние, така и върху сексуаланата функция и потентността. Здравословното хранене и отказът от вредните навици, биха могли значително да подобрят сексуалната активност. Заедно с това, редовните физически упражнения, до голяма степен ще намалят шанса от поява на нарушения в еректилната функция.