Атрофичен вагинит – същност, симптоми и лечение

Какво представлява атрофичният вагинит?

Атрофичният вагинит или вагиналната атрофия, е често срещано явление при жените в по-напреднала възраст. Състоянието по своята форма представлява ендогенна инфекция на влагалището или иначе казано, инфекция, причинена от бактериите, намиращи се във вагиналната флора. То се дължи на хормоналните изменения в женското тяло, причина за промяната във влагалищната лигавица и нейното изтъняване, както и за намаленото количество вагинален секрет, на което се дължи и нейното изсушаване.

Всички тези фактори предпоставят изменение във вагиналната флора, изчезване на полезните лактобацили в нея и риск от възникване на инфекции. В следствие на естрогенния дефицит се наблюдава и нарушение в кръвоснабдяването на влагалищните стени и изменения в тяхната структура. Често в резултат на всичко това, атрофичния вагинит е съпроводен от вагинална сухота и поява на болка по време на полов акт или гинекологичен преглед.

Кои са причините за появата на състоянието?

Най-честата причина за появата на атрофичен вагинит е понижението в нивата на основният за женското тяло хормон – естроген. Хормоналният дефицит и ниските нива на естроген в организма, водят до изтъняване на стените на влагалището и намаляване на нормалната лактобацилна флора в него.

Хормонален дисбаланс най-често се наблюдава при жени, намиращи се в период преди и по време на менопауза, както и при бременни и кърмещи жени. Приемът на някои медикаменти също би могъл да се превърне в предпоставка за промяна в хормоналните нива и съответно поява на атрофичен вагинит.

Състоянието би могло да бъде и следствие от хурургична намеса и претърпяна операция в областта на малкия таз, както и от химио или лъчетарапия. Операция за премахване на яйчниците също би могла да е причина за появата на атрофичен вагинит.

За да бъде поставена правилно диагнозата „вагинална атрофия“ е необходимо да бъде направен обстоен преглед, след който да се изключат всички други състояния със сходна симптоматика, като дерматити на вулвата или влагалищни инфекции. Поради тази причина се извършва преглед, при който се оценява състоянието на половите органи на жената. По време на този преглед се установява и състоянието на влагалището, наличието на зачервяване и отделяване на секрет. За да се изключи наличието на вагинална инфекция, в допълнение се прави изследване на урината. Желателно е да се вземат и проби за микробиологично изследване и цитологично такова.

Симптоми на атрофичен вагинит

Съществуват случаи, в които състоянието е възможно да протече безсимптомно. По-голямата част от жените, страдащи атрофичен вагинит, обаче, се оплакват от болка по време на полов акт или при гинекологичен преглед, дискомфорт, усещане за вагинална сухота, сърбеж и поява на секрет или течение. Понякога е налице и болка по време на уриниране и невъзможност за задържане на урината. Често следствие от вагиналната атрофия е и състоянието диспареуния.

Влагалищната сухота е сред най-често срещаните симптоми на състоянието. Поради хормоналния дисбаланс в организма, еластичността на влагалището намалява, като заедно с намалява и неговата лубрикация. Това от своя страна, се превръща в предпоставка за появата на възпаления, сърбеж и дразнене в областта на влагалището. При гинекологичен преглед се наблюдава изтънен, лъскав и зачервен влагалищен епител, при който липсват характерните набраздявания и гънки на лигавицата.

Поради хормоналния дефицит и наличието на всички изброени фактори, много често при жените страдащи от атрофичен вагинит се наблюдава и сексуална дисфункция и понижено либидо.

Лечение на атрофичен вагинит

Най-често лечението се състои в локалното и пероралното системно приложение на препарати, съдържащи естроген. Този тип препарати могат да бъдат открити под формата на кремове, гелове, вагинални пръстени или таблетки.

Хормоно-заместителната терапия е сред най-често изписваните методи за овладяване на менопаузалните симптоми, включително и при вагинална атрофия. Разбира се този метод на лечение трябва да бъде консултиран с лекар, за да бъде наясно пациентката с всички плюсове и минуси на терапията.

Локалната хормоно-заместителна терапия се прилага директно върху влагалището. Кремовете, съдържащи естриол, могат да бъдат използвани за възстановяване вагиналните епителни клетки. Всички останали вагинални таблетки, песари или пръстени, се прилагат вътрешно и снабдяват с необходимия естроген влагалищните стени и епител.

За да се намали дискомфорта по време на полов акт е възможна употребата на овлажняващи препарати или лубриканти. Овлажнителите могат да се използват и през останалото време, на всеки два-три дни, поради техния по-дълготраен ефект. Лубрикантите на водна основа пък, са подходящо средство за намаляване усещането за болка по време на сексуален контакт. Препоръчваме лубрикантите на водна основа, тъй като техният състав е много по-чист в сравнение с тези, съдържащи глицерин. Това намалява риска от поява на алергични реакции, сърбеж, зачервяване и раздрезнение на епитела.

Редовните физически упражнения и балансираното хранене също имат ключово значение при лечение на атрофичния вагинит. Физическата активност поддържа и повишава кръвния поток както в цялото тяло, така и в областта на гениталиите. Приемът на растителни естрогени пък, облекчава симптомите, съпровождащи менопаузата, като в това число и атрофичния вагинит. Можете да ги откриете в лененото семе, черният кокош, рибеното масло и екстрактът от червена детелина.

Интересен факт е, че жените, които са по-активни сексуално по-рядко страдат от атрофичен вагинит. Това е така, тъй като сексуалната активност поддържа еластичността на влагалището и заедно с това увеличава притока на кръв към него. Сексуално активните жени по-рядко се оплакват и от останалите симптоми, съпровождащи периода на менопауза.